" ... Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!..."
Седма строфа от баладата „Хаджи Димитър“, изписана със златни букви върху вратата на
поезията в Париж
1847-1870
Христо Ботев е роден в Калофер, в семейството на видния просветител и книжовник Ботьо Петков. След като завършва калоферското училище, заминава да продължи образованието си в Одеса, Русия.Не успява да се помири със строгия ред във Втора одеска гимназия. Изключват го; за да се препитава, работи известно време като учител в бесарабското село Задунаевка. Краткото пребиваване на Калофер през 1867 г. го убеждава, че това не е неговото място. Тръгнал за Одеса през Румъния, за да продължи обучението, Ботев в края на краищата остава в Букурещ.Работи в печатницата на Д. Паничков ( Браила ), включва се в четата на Жельо войвода, която не успява да премине Дунав, участва в театралната трупа на Д. Войников, подава заявление за постъпване в Медицинското училище в Букурещ, учителства в Александрия и Измаил.Това, което остава постоянно в този толкова пъстър и неспокоен, с много материални затруднения житейски път, е Ботевия ангажимент към идеята за освобождението на отечеството.Нея той прокламира с лирика и проза във вестниците, които издава -( "Дума на българските емигранти", " Будилник", " Знаме", Нова България"), в Каравеловите (" Свобода" и " Независимост"). През 1874г. става член на БРЦК, но поради неразбирателствата в Комитета на следващата година го напуска.През 1875 г. се жени, а след Априлското въстание минава с чета в България.четата е разбита; воеводата Ботев загива на 20 май (стар стил)1876 г.
Със смъртта му нацията изгубва своя най- велик революционен поет.
звезди обсипят сводът небесен
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!..."
Седма строфа от баладата „Хаджи Димитър“, изписана със златни букви върху вратата на
поезията в Париж
1847-1870
Христо Ботев е роден в Калофер, в семейството на видния просветител и книжовник Ботьо Петков. След като завършва калоферското училище, заминава да продължи образованието си в Одеса, Русия.Не успява да се помири със строгия ред във Втора одеска гимназия. Изключват го; за да се препитава, работи известно време като учител в бесарабското село Задунаевка. Краткото пребиваване на Калофер през 1867 г. го убеждава, че това не е неговото място. Тръгнал за Одеса през Румъния, за да продължи обучението, Ботев в края на краищата остава в Букурещ.Работи в печатницата на Д. Паничков ( Браила ), включва се в четата на Жельо войвода, която не успява да премине Дунав, участва в театралната трупа на Д. Войников, подава заявление за постъпване в Медицинското училище в Букурещ, учителства в Александрия и Измаил.Това, което остава постоянно в този толкова пъстър и неспокоен, с много материални затруднения житейски път, е Ботевия ангажимент към идеята за освобождението на отечеството.Нея той прокламира с лирика и проза във вестниците, които издава -( "Дума на българските емигранти", " Будилник", " Знаме", Нова България"), в Каравеловите (" Свобода" и " Независимост"). През 1874г. става член на БРЦК, но поради неразбирателствата в Комитета на следващата година го напуска.През 1875 г. се жени, а след Априлското въстание минава с чета в България.четата е разбита; воеводата Ботев загива на 20 май (стар стил)1876 г.
Със смъртта му нацията изгубва своя най- велик революционен поет.